Интервю с прокурор Кристоф Баре (Прокуратура „ЖИРС“ на Република Франция)
22 ноември 2012 г.
Кристоф Баре е заместник-окръжен прокурор в специализираната прокуратура за организирана престъпност в Република Франция – ЖИРС в Марсилия. Магистрат е от 1988г. работи, като съдия-следовател и прокурор в Лион. През 2004г. започва работа като прокурор в ЖИРС в Лион, а през 2009г. преминава в ЖИРС в Марсилия, която е третата по големина прокуратура във Франция (след Париж и Бобини). Прокурор Баре посети България като лектор на семинар с българските прокурори от Специализираната прокуратура на 22 ноември 2012г. по проекта на РискМонитор: „Върховенство на закона и организирана престъпност“, финансиран от фондация „Америка за България“.
Бихте ли ни казали малко за специализираната прокуратура ЖИРС - кога и как възниква идеята за нейното създаване, какви са нейните компетенции? Къде в цялостната структура на прокуратурата във Франция се намират ЖИРС?
Идеята за създаването на специализирана прокуратура се появява през средата на 90-те години. До този момент във Франция съществуват 191 първоинстанционни съдилища, в които работят около 650 съдии-следователи, като към всеки първоинстанционен съд има и по един окръжен прокурор. Всеки от тях обаче водеше своя наказателна политика. Дадохме си сметка, че когато ставаше дума за организирани престъпни групи, това не беше най-ефикасната организация, защото на практика съдебният отговор е разпокъсан между отделните съдилища. Понякога дори се оказваше трудно да се групират и обединяват дела, в повечето случаи поради юридически причини, но понякога и защото самите магистрати нямаха желание да си правят отвод и да сезират други съдилища или пък не знаеха, че в друг съд има друго дело, което се отнася до същата престъпна група. Така се разбра, че това не е ефикасна съдебна организация.
На второ място, се изхождаше се от принципа, според който съдия-следователят и прокурорът имат еднаква компетентност във всички сфери. До този момент във Франция има три области, в които магистратите са специализирани – престъпността, свързана с малолетните, тероризъм и специализирани звена в прокуратурата, които се занимават с финансови и икономически престъпления. За организирана престъпност обаче нямаше специализация.
Това са двете основни неща, които ни накараха да преосмислим системата и да създадем специализирани звена и за организирана престъпност. Идеята се конкретизира в един закон (Закон Пербен II, на името на тогавашния министър на правосъдието), който на практика институционализира ЖИРС и променя наказателните процедури в тази област.
Тези актове за съжаление не носят най-удачното наименование, защото фактически не представляват нова юрисдикция. Просто се дава разширена териториална компетентност на 8 юрисдикции - Париж, Лион, Марсилия, Лил, Рен, Бордо, Нанси и Форт дьо Франс - върху територията на 3-4 апелативни съдилища.
Каква е структурата на ЖИРС – кой ги управлява, на чие подчинение са те?
Важен аспект от закона, който институционализира ЖИРС е, че той предвижда специализирани структури със специализирани магистрати, което означава, че във всеки от тези осем съдилища има специализирани прокурори в сферата на организираната престъпност, специализирано следствено звено, тъй като във Франция има съдии-следователи, които ръководят разследванията в повечето от случаите и специализирани съдии за организирана престъпност (което е важно, тъй като не във всички страни има такива). Затова във Франция реформата се смята за значителна, тъй като се реши да се специализира цялата съдебна верига - от започването на разследването до изпълнението на наказанието. Законът влиза в сила на 1-ви октомври 2004 г.
Колко прокурори работят в ЖИРС и как се подбират те? На какви критерии трябва да отговаря един прокурор, за да работи в ЖИРС? Имат ли тези прокурори специални привилегии (по-високо заплащане, охрана, персонални автомобили и т.н.) спрямо прокурорите от другите прокуратури?
Тъй като създаването на ЖИРС представляваше първата голяма наказателна реформа във Франция от години, тя се нуждаеше, разбира се, от материални и човешки ресурси - бяха открити нови позиции и работни места. Впоследствие обаче всяка ЖИРС се организира сама по свой начин, според нуждите си, защото географията на престъпността е разнообразна - например в сравнение с Марсилия, в Рен е доста спокойно. В Марсилия обаче организираната престъпност е много разпространена, а местният ЖИРС отговаря за целия средиземноморски регион (от испанската граница до италианската), включително и Корсика, където властите също срещат сериозни проблеми. В малките единици на ЖИРС (Рен, Нанси) има 3-ма прокурори, 3-ма съдии-следователи и магистрати, които обаче не гледат само дела за организирана престъпност. В Марсилия имаме 7 прокурори, 5 следователи и съдебни състави. Тук те се занимават само с дела за организирана престъпност, а могат да получат случаи и от други структури. Характерното за ЖИРС е, че тя поема само най-важните, най-сложните и най-емблематични дела.
По отношение на назначаването – във всяка една от 8-те ЖИРС председателите на апелативните съдилища, както и прокурорите към тези апелативни съдилища, назначават, след одобрение от окръжните прокурори на съответния район, един или няколко съдии, съдии-следователи и прокурори, които да гледат делата, подсъдни на ЖИРС. При назначаването се взимат предвид няколко основни критерия. Първият от тях е способността за работа в екип, което не винаги е много очевидно, защото, както видяхте, съдия-следователят има навика да работи самостоятелно. В прокуратурата е по-различно, защото в нея винаги се работи в екип. Вторият критерий е способността да се разглеждат сложни и обемни дела. Има дела, които съдържат по 30 тома материали. Освен това по време на съдебния процес, прокурорът трябва да може да се противопоставя на защитата, защото съществуват дела, в които има по 20-30 обвиняеми, т.е. един или двама прокурора срещу 20-30 адвокати. Третият критерий е да можеш да работиш с колеги от чужди държави. За нас това е от съществено значение, защото най-опасната за обществото и държавата престъпност е международната организирана престъпност. Дори в Корсика, където престъпността е доста кланова и затворена, се осъществява трафик на наркотици и оръжия. А това, което се изисква от ЖИРС, е да разбива самата организирана престъпна група т.е. да разследва мрежите до най-високите им нива. Четвъртият критерий е способността да се работи върху имуществото. Съществува наказание лишаване от свобода, но е важно, паралелно с това, да бъде засегнато и имуществото. Конфискацията е наказание, което осъдените често преживяват много трудно. Това, което прави опасни престъпните групи, е техния икономически капацитет. Той им позволява да се възстановяват, затова е много важно да бъдат взети мерки и по отношение на средствата, с които те разполагат.
Магистратите, работещи в ЖИРС, нямат никакви привилегии, с изключение на големите съдилища, където ръководителите разполагат с автомобили. По отношение на възнаграждението няма разлика. Корупцията сред магистратските среди във Франция е изключително рядко явление. Има по-малко от 10 случая в годината, но те нямат връзка със заплащането, там става въпрос повече за личностни качества, за дефицити в професионалното поведение. Т.е. това не може да обоснове въвеждането на по-високо възнаграждение. Сложността на делата, както и рисковете, които съпровождат този вид работа, биха могли да аргументират наличието на разлика в заплащанията. Френската история обаче познава само два случая на убийства на магистрати (съдии-следователи), единият през 1975 г. и другият през 1982 г. в Марсилия. Причината е била основно в това, че преди създаването на ЖИРС през 2004 г., разследванията са изключително персонализирани, защото се водят от един съдия-следовател. Това всъщност беше една от причините за възникването на ЖИРС, защото преди това съдия-следователят работеше самостоятелно, което го излагаше на по-висок риск.
Във Франция обаче насилието срещу служители на правосъдието е наистина рядко срещано явление, както показва фактът, че последният случай е регистриран преди 30 години. Към момента има няколко души, които ползват охрана. Те се занимават с дела за тероризъм. Възможно е магистрат да поиска охрана и за конкретно дело. Например в момента в Марсилия единият от съдия-следователите в ЖИРС е охраняван, но останалите 4-ма съдии-следователи, които се занимават с дела за организирана престъпност, нямат охрана – преценката е, че характерът на техните дела не го изисква. Нападението на магистрат е сериозно нещо и би провокирало социален катаклизъм, какъвто беше случаят с убийството на префекта (областния управител) на Корсика. Тогава то предизвика институционален катаклизъм. Корсика и Марсилия се характеризират с най-висок брой убийства от типа разчистване на сметки в средите на организираната престъпност. Онзи ден например се случи 18-то за тази година убийство на територията на Корсика. Виждате, че все пак числото не е толкова голямо, въпреки че Корсика е определена като един от най-криминогенните региони, спрямо малкия брой население (300 000 жители). Да, наистина 18 убийства на 300 000 жители е много, но все пак е относително. В Марсилия имаме 22 убийства (от типа разчистване на сметки) от началото на тази година, което също е скромно число. В Париж са по-малко от 10.
Когато казвате, че всяка една от ЖИРС работи на територията на отделен престъпен регион, това означава ли, както в Италия например, че разпределението на делата се прави според престъпната групировка?
Не, не е така, както в Италия, защото в тези две държави социологията на престъпността е много различна. Италия е страна, където организираната престъпност е изключително структурирана, йерархична с висока степен на социална имплантация. Специфичното за Франция е, че от една страна има все пак териториална закрепеност на най-мощните престъпни групи. От друга, съществува този законов критерий за разпределение на делата според териториалната компетентност. Бандитизмът във Франция може да се раздели условно на три типа. Традиционният е характерен предимно за юга - Марсилия, Корсика, Ница, но и Париж. Различна е престъпността на предградията, свързана най-вече с трафика на наркотици (предимно канабис), която е организирана от имигрантите. Всички те обаче се стремят да контролират определена територия. Това обаче не им пречи в изграждането на международни връзки. Например едни от най-големите френски трафиканти на наркотици, са с много солидно присъствие в Испания (входната врата за наркотиците, страна с благоприятен климат, меко отношение от страна на испанските власти). Т.е. за Франция е характерно териториалното разпределение на организираните престъпни групи.
Третият важен феномен, който обаче няма териториална закрепеност, са руските организирани престъпни групи (предимно от Грузия и Армения), които са много активни във Франция и Испания, както и китайската организирана престъпност. Това са криминални организации, които действат на територията на цяла Франция.
Имали ли сте във вашата практика примери с организирана престъпна група от България?
Да, но не много. Аз например имах две дела за сводничество (във Франция разследваме повече за сводничество, защото разследването е по-лесно реализуемо отколкото за трафик на хора). Аз винаги съм имал много добри контакти с българските колеги и това не го казвам с учтивостта на ваш гост. Винаги сме имали много добро сътрудничество, най-вече в изпълнението на европейските заповеди за арест, макар и да имаме съвсем различни процедурни правила.
Другият тип дела са измамите с кредитни карти, извършени от организирани престъпни групи. Тук също имаме много добри резултати. Когато казвам добри резултати, имам предвид, че ние във Франция имаме процедурни правила, повлияни от историческото развитие на държавата, още от времето на Наполеон (1810г.) Те са белязани от желанието да възтържествува истината. Малко френска утопия! Затова за нас не е толкова важно да отнемем стоката, а по-скоро да разбием престъпната група. Как стигнахме до България в делата за сводничество? Имаше известен брой български проститутки, ръководени от български сводници, голяма част от които изобщо не са стъпвали във Франция. Това, което ние поискахме от разследващите служби, беше да разберем кой стои зад тези български момичета, да идентифицират сводника и да проверят дали принадлежи към престъпна група, за да стигнем до шефа на цялата криминална организация. Това, разбира се, налага дълги и сложни процедури, повече отколкото в България предполагам, защото става въпрос за разследвания, водени от съдия-следователя в продължение на месеци и дори години. Но това е така, защото искаме да достигнем до върха на престъпната структура. Много по-лесно би било да се задоволим само със залавянето на един член от тази група, който работи на територията на Франция, но това няма да даде ефект, защото той ще бъде мигновено заменен с друг и т.н.
Как се обучават прокурорите от ЖИРС? Имате ли начално и текущо обучение, което да е задължително за всички прокурори от ЖИРС?
Обучението е много важен аспект. В началото в ЖИРС се назначаваха магистрати, които вече притежаваха някаква експертиза по отношение на делата за организирана престъпност. След приемането на Закона от 2004 г., Националната школа на магистратурата организира и курсове за специализираните съдии и прокурори. Програмата започна с обучение на обучителите (в съдилищата и прокуратурите, в полицията и националната жандармерия), което имаше за цел да представи инициативата, да запознае участниците с материала, който трябва да бъде преподаван, да представи закона и да инструктира преподавателите за основни правила. След обучението на обучителите се проведоха еднодневни семинари в апелативните съдилища, полицията и жандармерията (с участието едновременно на един магистрат, един жандармерист и един полицай).
На кой етап се запорира и конфискува имуществото? Какви процедури следва Франция по отношение на конфискацията – наказателни или граждански?
Във Франция не съществува т.нар. административна конфискация, каквато има в Италия например. Имуществото може да се конфискува само в случаите на осъдителна присъда. Някои френски експерти смятат, че е необходимо да се въведе италианският пример с административната конфискация и после съответното лице да докаже законния произход на имуществото. Но от конституционна гледна точка това би било доста сложно във Франция и със сигурност би било обявено за противоконституционно. Законът позволява все повече и повече и днес можем да конфискуваме много:
- имуществото, което е послужило за извършване на престъплението;
- плодовете от извършеното престъпление;
- за някои престъпления, конфискация на цялото имущество (дори и да е законно) – като форма на наказание.
Тази последна форма е много интересна, защото може да бъде изключително строга. Предвижда се за най-сериозните престъпления на организирания криминалитет. Тук става въпрос за имущество, което принадлежи на осъденото лице. Във Франция обаче има и закон, който позволява конфискация на имущество, с което осъденият разполага свободно. Т.е. имуществото принадлежи на друго лице, но осъденият разполага свободно с него (напр. яхта, която е собственост на някаква фирма, но осъденото лице я използва). До този момент трябваше да се разследва и фирмата - собственик на имуществото, но сега вече това не е необходимо – достатъчно е да се докаже, че осъденият го използва свободно, за да попадне в обхвата на конфискацията. Собственикът трябва да докаже, че е добросъвестен и че въпреки него, имуществото е било използвано от представител на организираната престъпност. Подобен инструмент улеснява борбата с престъпността. Конфискацията се произнася едновременно с присъдата, като преди това имуществото може да бъде запорирано.
Какво се случва с отнетото имущество ? Кой го управлява ?
Има агенция, която се грижи за управлението на имуществото от момента на неговото запориране. Във Франция беше приет закон (законът Варсман), който позволява осъществяването на претърсвания на имуществото с цел не да се събират доказателствени материали, а с цел да се събере информация, която ще позволи по-нататъшната конфискация на това имущество. Това е много любопитно, защото двете процедури неща вървят едновременно.
Колко време продължава едно разследване?
Трудно е да се обобщи. Продължителността зависи от характера на делото. Едно разследване може да продължи с години. В повечето случаи разследванията отнемат време. Принципът обаче е, че ЖИРС не биват сезирани за всички дела за организирана престъпност, а само за най-сложните, най-важните и най-емблематичните. Разследванията отнемат време, защото в ЖИРС, както вече споменах, се опитваме да достигнем до най-високите нива на престъпната организация. Иначе бихме могли да осъдим заловените лица, но идеята ни е, че това няма да е достатъчно ефикасно. Затова например в някои от разследванията ни се е налагало да стигнем чак до Колумбия, което изисква дълги и сложни разследващи действия. Трудно е да се генерализира, защото продължителността зависи много и от характера на разследването. Разследването на убийствата трае обикновено с години, докато при по-елементарните е около шест месеца. Например, Франция осъществява задържания на т.нар. “go fast” лодки (лодки, които развиват скорост от 120-130 км/ч и могат да бъдат преследвани само с хеликоптер). Използват ги за трафик на наркотици. Републиката е единствената европейска средиземноморска държава, която има право да използва въоръжена сила при залавянето на тези лодки. Разполагаме с елитни стрелци, които при нужда стрелят по лодките. САЩ и Великобритания също го правят, но в Средиземноморието сме само ние.
В някои от разследванията стигаме до следи в Мароко, но тъй като Мароко няма разпоредби, които да разрешават екстрадицията на техните граждани, често пъти там опираме на камък. Въпреки че изпращаме магистрати на място, рядко се достига до положителни резултати, затова тези разследвания приключват по-бързо, в рамките на половин година.
Разследванията на казина и различните хазартни игри също предполагат по-продължителни разследващи действия. Във Франция по-голямата част от тях се държат от корсиканците. Това са прекрасни машини за пране на пари, които допринасят за натрупването на значителни финансови средства. Тези дела са сложни за разследване, за тях са потребни по-изискани техники и затова подобни разследвания отнемат повече време.
Сложността ли е всъщност основният критерий, който служи за разпределение на делата към ЖИРС?
Да, това е един от критериите – ЖИРС не разглежда всички дела за организирана престъпност, а само най-сложните и емблематични. Другият критерий, който се взима предвид е каква ще бъде принадената стойност, ако даден случай се разследва от ЖИРС. Един от плюсовете например би бил бързината на производството, както и реактивността. Т.е. ние гледаме да си избираме делата, за да може ЖИРС да не се затрупва и за да може да има тази принадена стойност за случаите, които разследваме. В противен случай действията на ЖИРС могат да бъдат напълно парализирани. Затова законът говори за конкурентна компетентност между ЖИРС и обикновените съдилища, което означава, че ЖИРС нямат изключителната компетентност в тази сфера и местните съдилища също могат да разглеждат също толкова сложни дела за организирана престъпност. От 2008 г. насам в Марсилия са извършени около 80 убийства от т.нар. разчистване на сметки. ЖИРС е разследвала 7 от тях, останалите се гледат от другите съдилища.
С какви специални инструменти разполагате в ЖИРС за борба с организираната престъпност?
Единствената разлика е в методите, но процедурните правила са еднакви. Това беше изключително важен философски избор при институционализирането на ЖИРС. Ние не искахме да създадем извънредни юрисдикции, които исторически носят доста негативно отношение във Франция. Всички съдебни институции могат да използват специфичните инструменти, позволени за разследването на организираната престъпност. Това е принципът на пропорционалността, според който, ако става дума за организирана престъпност, в този момент, разследващите действия могат да бъдат много по-принудителни и накърняващи човешките права и свободи. Например може да бъде поставено устройство за наблюдение в жилищен дом, докато при обикновените дела това е невъзможно. Тъй като използването на специфичните методи на разследване често пъти е доста деликатно, на практика се получава така, че ЖИРС ги използват повече. Един от най-деликатните методи за разследване е внедряването на агенти под прикритие. Т.е. ще се изпрати агент под прикритие в дадена група, който ще е оправомощен да извършва престъпления с двойна цел: от една страна да опознае структурата на престъпната група отвътре, как функционира тя; от друга страна това е доказателствено средство, което според френското право, няма еднаква сила с останалите доказателства. Т.е. обвинението не може да бъде основано само на свидетелските показания на агента под прикритие. Необходими са и други доказателства. Това е гаранция, осигурена от Конституционния съд, според който този метод накърнява изключително много човешките права и свободи и е изключение от принципа за лоялност при събирането на доказателствата. Според френското законодателство, прокурорът е задължен да спазва лоялност при събирането на доказателствата. Провокацията към престъпление не може да се използва, за разлика от американската система.
Кой е органът, който решава за внедряването на агент под прикритие?
Задължително се разрешава и проследява от магистрат, това е сложен диспозитив във Франция. При нас разследването може да се ръководи или от прокурор, когато не е сезиран съдия-следовател или от самия съдия-следовател. Т.е. разрешението се дава или от прокурора или от съдия-следователя, в зависимост от това кой ръководи разследването. Офицерът, който отговаря за агента под прикритие докладва редовно на магистрата за действията в рамките на операцията под прикритие. Няма необходимост от това съдия да дава разрешение, но това е специфично за Франция, където прокурорът има доста правомощия, които не съществуват в другите страни. Прокурорът е независим при ръководене на разследванията. Той може да получава нареждания от главния прокурор или от министъра на правосъдието, но само в посока предприемане на разследване, а не прекратяване или отказ от разследване.
Прокурорът или съдия-следователят могат по всяко време да прекратят операцията под прикритие, но това, разбира се, не означава, че агентът ще трябва веднага да бъде изваден, защото в интерес на неговата сигурност е операцията да продължи. В тези случаи обаче информацията, която той придобива, не може да се използва в рамките на разследването.
Какъв е максималният срок на внедряване?
Няма максимален срок. Разрешението може да бъде подновявано безсрочно. Франция се различава от останалите европейски системи. Това е така, защото се ръководим от идеята, че трябва да достигнем до възможно най-високите нива на престъпната организация. Тази философия обаче има своите недостатъци, защото разследванията на сложните дела изискват много време и средства, а това ни пречи да поемем по-голям брой разследвания.
В случаите, когато става въпрос за соноризация на помещение (поставянето на подслушвателни устройства) във всички случаи е необходимо разрешението на съдия-следователя, мнението на прокурора и разрешението на съдията по свободите и задържанията.
Съществува ли практика по делата на ЖИРС да се сключват споразумения с обвиняемите?
Не, нямаме такава възможност във Франция. Нашето законодателство разполага с разпоредба, според която можеш предварително да признаеш вината си, но практиката е валидна само за по-леки престъпления и не се прилага в случаите на организирана престъпност. В тези леки случаи прокурорът предлага наказание, но няма договаряне нито по отношение на преследването, нито по отношение на самото наказание. Ако обвиняемият приеме наказанието, в този момент, делото се предава на съдия, който или може да потвърди или да откаже (по юридически причини или защото смята, че наказанието не е подходящо). Но, повтарям, методът се използва за много леки престъпления и тук максималното наказание лишаване от свобода, което прокурорът може да предложи, е 4 месеца.
Във вашата презентация споменавате, че Франция ще последва примера на Италия и ще въведе института на “сътрудника на правосъдието”. Кажете ни нещо повече за това?
Да, това е отскоро, но приложението му се оказва трудно, защото се сблъскваме с редица юридически препятствия. Например предоставянето на напълно нова идентичност има последствия по отношение на гражданското състояние, сключването на брак, наследството и всичко това е сложно за управление. Съществуват също така и практически трудности, защото се изисква много добра програма за защита. Франция започва да има такава, но за съжаление струва изключително скъпо. Това, което е трудно за управление е продължителността на тази защита. Освен това, Франция не е толкова голяма държава. В Щатите например е по-лесно да изпратиш един човек в другия край. В Италия също функционира добре, но и там е много скъпо. Освен това Италия е твърде далеч по отношение на структурата на организираната престъпност – италианската мафия е различна от френската организирана престъпност. Социалният контрол, който могат да осъществяват Камората или Ндрангетата е непознат при нас. Друга спънка е, че при нас има доста резерви, т.е. хората се колебаят дали да свидетелстват или не, защото от морална гледна точка е много депресиращо. На този етап системата не е много използвана във Франция, но е абсолютно задължително да я има, защото внедряването е невъзможно без наличието на “разкаялите се” – най-доброто внедряване е именно на “разкаяло се” лице, което да обясни кой какво прави, кой за какво е отговорен и т.н.
Трудно е също така официално да се даде статут на “разкаял се”. Например по отношение на информаторите, осигуряването на заплащане за тях е лесно, защото законът вече го предвижда. Но често пъти това, което те искат е намаляване на присъдите, които те трябва да изтърпят. Това обаче предполага публичност, защото френският закон повелява присъдите да се обявяват публично. Т.е. това би означавало да се разкрие лицето, което е предоставило съответната информация. А това излага хората на риск. Но така или иначе практиката е задължителна, особено за организирани престъпни групи, които са по-скрити и затворени.
Има ли в ЖИРС специализирана структура за връзка с медиите? Можете ли да опишете накратко правилата за конфиденциалност, по които се водят прокурорите по време на разследването. Имат ли прокурорите дискреция при разкриване на определена информация по време на разследването?
Няма изрична разпоредба по отношение разпространяването на информация. Законът предвижда, че прокурорът може да дава информация, включително и по текущи разследвания, защото във Франция съществува принципът, според който текущите разследвания са тайни, като един от основните аргументи за това е спазването на принципа на невинност, освен разбира се, стремежът към ефективност. Например в т.нар. афера Доминик Строс Кан, във Франция показването на снимки, на кадри с белезници съставлява престъпление, защото това накърнява принципа за невиновност. Въпреки това прокурорът може да дава информация, защото все пак не живеем в затворен свят, т.е. прокурорът е овластен да организира пресконференция, но нямаме специален говорител за това. Добре би било да разполагаме с професионалист за целта, дори го искаме и настояваме, но на този етап няма подобна позиция. ЖИРС не разполагат с неограничени средства. Службата разполага с 80 - 100 магистрати за цялата територия на Франция и това е модел, който действа с много малко средства. Единствено в парижката прокуратура работи отдел за връзка с медиите.
Що се отнася до отношението на медиите към нашата работа, то има един специфичен аспект. В Корсика ние сме подложени на критика. Тук работи престъпна организация, която управлява местен ежедневник. Тя не е доволна от действията на правосъдието, защото 30 от нейните членове са вече в затвора. Те говорят като привърженици на независимостта и твърдят, че естественият съдия за Кориска, това е корисканският съдия, а не магистрат от ЖИРС, който се намира извън територията на острова. С изключение на този случай обаче, отношението на медиите е много положително, защото имаме добри резултати резултати. Не защото едните магистрати са по-интелигенти от другите, но защото се следва логиката на концентрацията на средства, на специализацията на магистратите, които ще работят върху малък брой дела, които обаче са едни от най-сложните и емблематични.
Какви са типичните престъпни дейности, които разследва ЖИРС в Марсилия?
В Марсилия имаме типология на престъпленията, която не се среща никъде другаде. Повече от половината от делата са за трафик на наркотици (кокаин, канабис). Във Франция по голямата част от трафика на наркотици се отнася до канабиса. Това провокира различни проблеми, включително и социални, отнасящи се до присъствието и действията на държавата, на властите в предградията. Съществуват престъпни групи (трафиканти), които се опитват да контролират цели територии, основавайки се именно върху етнически връзки. Често пъти това са емигранти от Северна Африка (Алжир, Мароко).
Една четвърт от делата са в категорията разчистване на сметки (убийства). Останалото е изнудване, търговия с оръжия, сводничество. Опитваме се също така да работим дела, свързани с финансови и икономически престъпления, защото често пъти причините за убийствата са финансови, а и трафикът на наркотици също има сериозен финансов аспект. Имаме доста дела за пране на пари. И една малка част от делата са за по-традиционни престъпления като измами с банкови карти, корупция, търговия с влияние. Последният тип престъпления са характерни за южна Франция.
Какви съвети бихте дали на българските колеги?
Да имат смелост, кураж и решителност. Предполагам вече са ги натрупали. Това е най-важното. Залогът е толкова голям. Днес цели държави са контролирани от организираната престъпност. ООН например определя това като основна заплаха за ред държави в в Африка и Южна Америка. Мексико води истинска война, в буквалния смисъл на думата, срещу криминалните организации, която до този момент е взела 60 000 жертви. Това е впечатляващо! Затова залогът е голям, защото където има организирана престъпност, няма демократична държава и няма защита на гражданите, нито на свободите. Затова трябва да притежаваме решителност и кураж. Франция има шанса да бъде в една глобална ситуация, която улеснява значително нещата. Както вече казах, нямаме убийства на магистрати, няма насилие срещу семействата на магистратите. Имаме силна държава, силни разследващи служби, със значителна власт. Т.е. при нас е много по-лесно, отколкото в държава, където корупцията е мащабно явление. Въпреки че магистратите във Франция нямат по-високи заплати от хора, които са например на по-властови и важни позиции, корупцията сред магистратите в никакъв случай не е икономически очевидна, нито морално приемлива. В други страни обаче, възнаграждението на магистратите е по-ниско, животът е труден т.е. напрежението е високо.
Другият съвет, който мога да дам, въз основа на наблюденията си е: задължително трябва да работим съвместно. Няма ефективна борба с организираната престъпност, ако няма сътрудничество. Криминалните организации, които действат на територията на Франция, България, Италия и т.н., ще вложат парите си другаде и ръководителите на тези групи ще си почиват другаде. Затова трябва да можем да предприемаме действия навсякъде. Ние имаме различни съдебни системи, различни култури и традиции, но това не е препятствие, най-вече в Европа. Ние споделяме еднакви ценности, тези от Европейската конвенция за правата на човека – правова държава, която защитава обществата и свободите. Т.е. принципите са еднакви, но ние ги прилагаме чрез различни инструменти. Това, което има значение е ефикасността, без значение, че се постига по различен начин. А това предполага съвместни действия. Затова и с радост приех поканата за този обучителен семинар. Ние имаме много добро сътрудничество с българските колеги. Единственото, за което съжалявам е, че не можем да им помагаме по-ефективно. Във Франция има няколко дела, които ни отвеждат до престъпни босове, които идват на почивка при нас (на Лазурния бряг или в ски курортите). Срещу тях ние бихме могли да предприемем действия - по искане обаче на българските колеги. За съжаление не получаваме подобни искания. А в Марсилия, край Лазурния бряг, идват представители на българската организирана престъпност, които са изключително спокойни и тихи. Много италианци, които също летуват там. Затова трябва да развиваме сътрудничеството си в рамките на разследванията. Трябва да използваме ресурса и на Евроджъст. Хубаво би било да можем да си разпределяме разследванията. За мен няма значение, че член на организирана престъпна група, върху която работят френските власти, ще бъде съден в друга държава в Европа. Разбира се, той ще бъде съден по други правила, може би и присъдата ще е различна от тази, която би получил във Франция (а по принцип присъдите, произнесени във Франция, са строги). Но това няма значение. Важното е, че има сътрудничество, разпределение на задачите. Трябва да се опитаме да приемем, че не разследванията трябва не само да се отстъпват, но и да се разпределят. А това е възможно при едно условие – да си имаме взаимно доверие. Затова едно от основните неща е доверието. Европейските съдебни системи трябва да си имат взаимно доверие. Когато говоря за доверие, имам предвид, че трябва да има капацитет за споделяне на информацията.
Интервюто проведе: Рада Смедовска-Тонева
