Южен поток и овладяването на държавата

РискМонитор публикува своя доклад Южен поток и овладяната държава, който представлява case study на Южен поток като пример за овладяване на държавата чрез голям енергиен проект. Изследването е част от проекта ENCAPTURE: Противодействие на процеси на пленяване на държавата в енергийния сектор с финансовата подкрепа на Think Tank Fund and the Balcan Trust for Democracy. Автори са Атанас Георгиев, Галя Александрова, Илин Станев, Юлиан Попов, Матуш Мишик, Саня Тапевчевич, и Владимир Медович. 

Изпълнително резюме

Докладът разглежда проекта “Южен поток” като инструмент и въплъщение на феномена завладяна държава.
„Южен поток“ е проект за газопровод, който трябваше да свърже Русия с европейския пазар като пресече Черно море и влезе на територията на Европейския съюз в България. Максималният планиран капацитет беше 63млрд кубически метра на година. Първоначалната предполагаема стойност на проекта беше 16,5 млрд евро, но с напредването му тази сума надвиши 35 млрд. евро. През декември 2014 година руският президент Владимир Путин, по време на посещение в Турция обяви спирането на проекта.
Съществуват различни интерпретации за спирането на Южен поток -  според някои (включително Руското правителство) проектът беше спрян, защото България се е подчинила на натиск от Европейската комисия и е действала против своите икономически интереси. Според други, проектът е спрян по-скоро поради финансови причини - нарастващата цена, ниски цени на петрола и газа и невъзможност да бъде финансиран. Този доклад разглежда историята на проекта и опитите на заинтересованите лица да оказват политическо влияние на решенията, свързани с изграждането му.
Анализът се фокусира върху проекта от гледна точка на концепцията за “овладяна държава” като особена форма на корупция, при която частни и/или корпоративни интереси изземват държавни функции, като не нарушават структурно дейността и целостта на държавните институции. Феноменът представлява превземане на механизми на държавата отвътре и пренастройването им за други цели. Така те, а и изобщо ресурсите на държавата, не са обект на обикновено разграбване. Напротив, те са ценени, защото очертават инвестиционното поле на (криминалния) предприемач. Предполагаемата цена на българската отсечка на Южен поток нараства най-драматично, което възбужда най-сериозните съмнения, че държавните функции в този случаи са били овладени.
Докладът проследява в подробности историята на проекта и посочва стъпките, които постепенно го превръщат в инструмент за овладяване на държавата. Самото междуправителственото споразумение между България и Русия от 2008 г., което е най-общата рамка за изграждането на „Южен поток”, съдържа драстични нарушения на европейското законодателство. Тези нарушения са първите стъпки в създаването на среда, която по-късно ще подпомогне “овладяването ” на ключови държавни функции в проекта. 
Докато текат преговорите между България и Русия за Южен поток, Европейската комисия дава да се разбере, че проектът вероятно няма да е съобразен с изискванията на ЕС. Европейската комисия обаче не може да санкционира България преди да започне изпълнението на проекта. Руската страна пък уверява българската страна, че сключеният международен договор не би бил уязвим от страна на Европейската комисия.
След този фал старт проектът поема по свой собствен път, в който на газовите преговори все повече започва да се гледа като на възможност за извличане на странична печалба. Българската страна остава с известна надежда, че Газпром ще постигне споразумение с ЕК, но вероятността за довършване на проекта е вече под съмнение.
Паралелно с този план на историята на Южен поток, има втори, който е по-практичен. Високата цена на газа през 2012 година също играе роля в позицията на правителството спрямо Южен поток. Тъй като България е зависима от един доставчик (Русия), българската газова инфраструктура не позволява диверсификация на доставките и България няма достъп до свободен газов пазар, възможността за намаляване на цената на газа минава предимно през двустранни преговори, в които доставчикът има непропорционално силна позиция.
Очакването, че спадът на консумацията на газ в този период (разбиран тогава като следствие от икономическата криза) е временен и тя ще започне да нараства поддържа ентусиазма за газопровода не само в България но и в целия регион. И фирми, и правителства очакват, че проектът има икономическо и енергийно оправдание. Данните оттогава насам сочат обаче, че този спад има по-сложен корен и не се дължи единствено на кризата, а и на съществени структурни промени в европейската икономика.  
По-нататък два допълнителни фактора повлияват на хода на проекта: единият е анексирането на Крим, което поставя икономическите взаимоотношения с Русия в режим на безкомпромисно наблюдение; другият е очакваната либерализация на американския износ на газ, от което се очаква допълнителна диверсификация на доставките на газ за Европа. 
През ноември 2014 година италианското правителство дискретно заявява, че Южен поток не е вече приоритет за Италия. Скоро подобна позиция изказва и Австрия. Без висок интерес от страна на Австрия и Италия и подложен на строг контрол от страна Европейската комисия, Южен поток става силно уязвим. И така по време на посещение в Турция на 1 декември 2014 година Владимир Путин заявява, че прекратява проекта. Като добавка заявява, че България е загубила своя суверенитет.
Зад тази демонстрация се крие много по-сложна картина. Тя е свързана както с променената енергийна и икономическа конюнктура – ниски цени на петрола и газа, спираловидно покачване на цената на проекта и спадащо търсене на газ, така и местни сблъсъци, резултат на провала българското правителство да контролира преговорния процес и съпътстващите финансови транзакции. Украинската криза, без съмнение също има роля за края на проекта.
Докладът проследява прекратяването на Южен поток, както и последствията от неговото спиране. Специално внимание е отделено на Южен поток като бизнес проект и възможното му място в газовата и по-общо енергийна инфраструктура на България и на Югоизточна Европа. В този контекст е ясно, че проектът би могъл да има оправдание в среда на висока консумация в Европейския съюз, ограничени алтернативни източници за доставка, по-висока цена на газа, както и при по-прозрачно договаряне с колективно участие на всички засегнати държави. Очевидно е, че привличането на Европейската комисия в ранен етап на преговорите би довело до ограничаване на рисковете те да се провалят.
Подобно оправдание на проекта обаче не би било безусловно и очевидно. По-скоро е очевидно, че през цялото съществуване на проекта са действали сили, които са оказвали не само силен корупционен натиск, огъващ икономическата логика на решенията, но са и направили опит, а на моменти и успели, да превземат ключови държавни функции.
Докладът също разглежда развитието на проекта и политическото му влияние в съседни страни, засегнати от евентуалното изграждане на газопровода. Интерес представлява случаят в Сърбия, където договорът за Южен поток е подписан в момент, в който Сърбия разчита на подкрепата на Русия в опита и да се противопостави на независимостта на Косово. Тази ситуация поставя Сърбия в особено слаба позиция. В този случай не би могло да се говори за превземане на държавата в смисъла, който е приложим в България. Очевидно е обаче каква роля може да изиграе енергийната инфраструктура, когато нейното изграждане се използва като политически инструмент в международни преговори.
Заключението на доклада е, че проектът Южен поток демонстрира рисковете от превземане на държавата чрез големи инфраструктурни проекти. Южен поток успява частично да реализира този феномен. В този смисъл изучаването на казуса може да допринесе полза както с разкриването на механизмите по които се осъществява превземането на държавата, така и с разкриването на системни мерки, които биха могли да предотвратят подобен феномен.

Целия доклад може да изтеглите оттук